Кой е Тълси Габард

Тълси Гебард е американски конгресмен от Демократическата партия. Тя е първата представителка на Американска Самоа и първият член на Конгреса на САЩ, изповядващ хиндуизма. Нейното име почти не се споменава в Европа, да не говорим за Източна Европа. Тълси Гебард от онези политици, за които изпитваме остър дефицит от двете страни на океана.

Габард определено е един от най-последователните и прогресивни законодатели в американския Парламент. През последните две години тя подложи на жестока критика бившия президент на САЩ Барак Обама и стигна до там публично да обвини правителството, че спонсорира и въоръжава Ислямска държава. Габард внесе и законодателно предложение, което да предотврати възможността това да се случва в бъдеще. Наскоро тя разкри, че се е срещнала със сирийския президент Башар Ал Асад при неотдавнашното си посещение в Сирия. След завръщането си от засегнатия от войната регион, Габард публикува следното изявление под формата на информация до медиите:

„Моето посещение в Сирия показа нещата кристално ясно: Нашата контрапродуктивна война за смяна на режима не обслужва интересите на Америка и със сигурност не е в интерес на сирийския народ. Когато посещавах хора в различни части на страната и слушах сърцераздирателни истории за това как тази война е разрушила живота им, ме питаха: „Защо САЩ и техните съюзници помагат на Ал Кайда и други терористични групи да завземат Сирия? Сирия не е нападала САЩ. Ал Кайда го направи.”. Аз нямах отговор на този въпрос.”

В изявлението също така се споменава, че Гебард се е срещнала с бежанци, с водачи на сирийската опозиция, които са ръководили протестиращите през 2011, вдовици и членове на семействата на тези, които се бият на страната на формированията на Ал Кайда, с войски, подкрепящи Асад, хуманитарни работници и ученици, част от имената на които споменава. Гебард също така се е срещнала с официални лица на високо ниво като наскоро избрания президент на Ливан Мишел Аун и министър-председателят Саад Харири, както и с посланика на САЩ в Ливан Елизабет Ричард, сирийския президент Асад, главния мюфтия Хасун и с архиепископа на католическата черква в Алепо Денис Антоан Чада.

„Когато се появи възможност да се срещна с него, аз го направих защото чувствах колко важно е това – ако наистина ни е грижа за сирийския народ, за техните страдания, то ние трябва да сме готови да се срещнем с всеки, с когото е необходимо, ако по този начин можем да постигнем мир.” – споделя Гебард пред репортера на CNN Джак Тапър. Срещата с Асад е изключително спорна заради многобройните твърдения от страна на ООН срещу Асад за извършени престъпления срещу човечеството.

„Каквото и да мислите за президента Асад, фактът е, че той е президентът на Сирия” – добавя тя. „ За да се постигне мирно споразумение, за да има възможност за постигане на изпълнимо мирно споразумение, трябва да се води разговор с него”.

Не е изненадващи, че медиите определиха това посещение като скандално, но пропуснаха да отбележат някои фрапиращи случаи на лицемерие, които се появиха във връзка с пътуването на Гебард в Сирия:

Първо, и за администрацията на Обама, и за администрацията на Буш имаше сериозни твърдения за военни престъпления, но ако Гебард се беше срещнала с някой от тези бивши президенти е съмнително, че на някого щеше да му мигне окото.

Второ, бившият държавен секретар Джон Кери се срещна с Асад през 2009 независимо от факта, че още тогава Асад беше обвинен в различни зверства и че негова е отговорността за всичко, което се случва, каквито твърдения се тиражират в западните медии от 2011 насам.

Трето, срещата на Гебард символизира абсурдността на американската система за вземане на решения във външната политика. Няколко стотин възрастни мъже и жени, които никога не са били в Сирия – и не ги интересува да отидат –  седят в една стая и разискват дали да пуснат или не струващи милион долара ракети „Томахок” над сравнително бедна страна.  И дори когато тези упълномощени да взимат решения хора са добре запознати с ужаса, който тяхното решение ще отприщи, те никога не са изявявали желание да посетят тази страна, да говорят с народа й или да научат повече, за да разберат по-добре ситуацията там. В случая със Сирия от Конгреса дори не бе поискано да одобри въздушната капания, която започна през 2014 тъй като Обама разреши въздушните удари и без одобрението на Парламента.

Предприетият от Гебард ход трябва да бъде аплодиран, а не осмиван. Отделното отношение към Асад като към някакъв масов убиец – психопат, докато чуждестранните лидери редовно се срещат с предполагаеми военни престъпници като Бенямин Нетаняху, лидери от Саудитска Арабия и с Хенри Кисинджър (нека посочим някои имена), е олицетворение на арогантността на САЩ и НАТО. Гебард може и да се е срещнала с масов убиец, но освен това се е срещнала и с много обикновени хора – с хората, които имат най-голямо значение. След като е направила всичко това, Гебард казва в заключение:

„Върнах се във Вашингтон, изпълнена с още по-голяма решимост да сложа край на нашата незаконна война за свалянето на сирийското правителство. Аз призовавам Конгреса и новата администрация незабавно да отговори на молбата на сирийския народ и да подкрепи Закона за спиране на въоръжаването на терористи. Ние трябва да спрем да подкрепяме терористи директно и индиректно – директно чрез осигуряването на оръжия, обучение и логистична помощ на бунтовниците, свързани с Ал Кайда и Ислямска държава, и индиректно чрез Саудитска Арабия, държавите в Персийския залив и Турция, които в замяна подкрепят тези терористични групи. Ние трябва да сложим край на нашата война за свалянето на сирийското правителство и да съсредоточим вниманието си върху победата над Ал Кайда и Ислямска държава”.

Разбира се, лесно е стратегията на Гебард да бъде критикувана заради всеобщото недоволство, което предизвиква името на сирийския президент. Въпреки това е малко тъжно, че през последните шест години никой дори не се е опитал да бъде в центъра на събитията и да ги обсъди с толкова хора, с колкото е необходимо.

Постъпката на конгресмен Тълси Гебард показва на нас в Източна Европа, че сме заседнали в много тъмно място, което е много по-лошо от гледна точка на противопоставянето на война и на империалистическата възбуда … В самия му център – САЩ – една водеща политическа фигура полага усилия да се изправи срещу медиите и разпалването на военни конфликти. Няма смислен политик, който би посмял да тръгне срещу тези сили по такъв начин.